Николай Тряпкин Суматошные скрипы ракит Суетливо п

Красимир Георгиев
„СУМАТОШНЫЕ СКРИПЫ РАКИТ”
Николай Иванович Тряпкин (1918-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СУЕТЛИВО ПРОСКЪРЦВАТ ВЪРБИ

Суетливо проскърцват върби,
страховита виелица хвърка.
На кокоши крака ли върви
твойта малка вдовишка къщурка?

Нито вход, нито двор, нито град.
Скреж завеса в прозореца свежда.
Ред висулки под покрив стърчат –
сякаш в дявол рогца са над вежди.

Шаяк груб е вратата обвил,
в тъмна доба виелица шляпа...
Ти ли скачаш сред мрака унил
на летяща гримирана тапа?

Само врани – крещят в прах и страх,
да ме, вещице, стреснеш, не можеш.
Върху печката цяла нощ бях
с теб под шуба от порови кожи.

Нека бурята плаче от яд
като сова, гори да събаря,
в нас такива дървета горят,
че луксозни гнезда ще изгарят.

Само нощ, снежна буря, щурец,
вълча свада наблизо, но воя
заглушава вратата с резец,
грей над мене сияние твое.

Цяла нощ в смахнат унес лети
буреносна възглавница наша,
недопита отвара стои
във вълшебната вещерска чаша.


Ударения
СУЕТЛИВО ПРОСКЪРЦВАТ ВЪРБИ

Суетли́во проскъ́рцват върби́,
страхови́та вие́лица хвъ́рка.
На коко́ши крака́ ли върви́
тво́йта ма́лка вдови́шка къшту́рка?

Ни́то вхо́д, ни́то дво́р, ни́то гра́д.
Скре́ж заве́са в прозо́реца све́жда.
Ре́д вису́лки под по́крив стърча́т –
ся́каш в дя́вол рогца́ са над ве́жди.

Ша́як гру́б е врата́та обви́л,
в тъ́мна до́ба вие́лица шля́па...
Ти́ ли ска́чаш сред мра́ка уни́л
на летя́шта грими́рана та́па?

Са́мо вра́ни – крещя́т в прах и стра́х,
да ме, ве́штице, стре́снеш, не мо́жеш.
Върху пе́чката ця́ла ношт бя́х
с те́б под шу́ба от по́рови ко́жи.

Не́ка бу́рята пла́че от я́д
като со́ва, гори́ да съба́ря,
в на́с таки́ва дърве́та горя́т,
че луксо́зни гнезда́ ште изга́рят.

Са́мо но́шт, сне́жна бу́ря, щуре́ц,
въ́лча сва́да набли́зо, но во́я
заглуша́ва врата́та с резе́ц,
гре́й над ме́не сия́ние тво́е.

Ця́ла но́шт в сма́хнат у́нес лети́
бурено́сна възгла́вница на́ша,
недопи́та отва́ра стои́
във вълше́бната ве́штерска ча́ша.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев                               


Николай Тряпкин
СУМАТОШНЫЕ СКРИПЫ РАКИТ

Суматошные скрипы ракит,
Снеговая метель-хлопотушка.
Не на курьих ли ножках стоит
У тебя твоя вдовья избушка?

Ни двора, ни крыльца, ни сеней.
Только снег, что бельмо, на окошке.
Да на крыше концы от жердей –
Как у ведьмы надбровные рожки.

Да сермягой обитая дверь,
Да за вьюгой – ни зги в переулке...
Уж не ты ли тут скачешь теперь
На какой-то подмазанной втулке?

Только ворон – кричи не кричи,
Да и ты не страшна мне, колдунья.
И всю ночь мы с тобой на печи
Да под шубкой твоей да под куньей.

Пусть рыдает метель, как сова,
Пусть грохочут в лесах буреломы,
В нас такие пылают дрова,
Что сгорят все другие хоромы.

Только ночь, да крутель, да сверчок,
Только волчья грызня за избою,
Да заглохшая дверь – на крючок,
Да сиянье твоё надо мною.

И всю ночь, как шальная, летит
Грозовая под нами подушка,
И с питьём недопитым стоит
За трубою волшебная кружка.

               1970 г.